Catwalk

„Бях кралицата на порно шика. Сега ще правя нещо съвсем различно”

Карин Ротфeлд

Интервюто на бившата главна редакторка на Вог Франция е дадено като част от серията „Бъдещето на модата” към Style.com. В последния ден на март 2011, когато излиза последния брой под нейна редакция публикуваме част от откровеното й интервю за style.com

Дирк Станден за Style.com

„Това е моят нов офис” – шегува се Карин, когато Дирк я пресреща в лобито на Карлайл, Горен Манхатън. Изминала е по-малко от седмица от официалното й напускане на централата на френското издание на Вог като главен редактор на „Вог Париж” и големия, малко мрачен хотел те изкушава да видиш Ротфелд, в нейното сиво палто и руски произход като блестяща аристократка в изгнание…

Това изгнание няма да е дълго, без съмнение. Карин вече е извоювала забележителното си място в света на модата, даже два пъти – първия, с порно-шик естетиката през 90-те когато е стилист на Марио Тестино и Том Форд за Гучи, втория – с продължилото декада място на главен редактор във френския Вог. До кога ще продължи това изгнание е въпрос, който вълнува всички.

 

В момента в който Карин маха големите като чинии тъмни очила на Том Форд, сякаш в стаята се появява нова жена – усмихната, безкрайно очарователна и без страх да изглежда уязвима. Наред с това – неустрашимо решителна. Дирк едва е включил микрофона, когато започват да разговарят върху няколко теми наведнъж: мистериозното й напускане на Вог, нуждата й да промотира млади таланти и вечерята за трима с Карл Лагерфелд и Рикардо Тиски.

 

„Чувствам се странно да съм в Ню Йорк по време на седмицата на модата и да не съм главната редакторка на Вог. Разбира се, правила съм го и преди, когато бях със свободна професия, но десет години са много време. Била съм тук за 20 седмици на модата и изведнъж не съм главния редактор. Станало е навик и е трудно да бъда отново самонаета като редактор. Но е и вълнуващо”…

Най-популярната снимка на Ротфелд

Този път пропускаш цирка?
Няма да присъствам на ревютата. Може би ще се срещна с няколи приятели, но съм тук основно заради гала вечерята на amfAR…и трябва да завърша книгата си за Рицоли. Закъснявам и това са последните дни, в които мога да я приключа. Тя ще излезе през септември или октомври 2011, така че имам много задачи. Доста съм заета…

Книгата ще проследява кариерата ти?
Донякъде…Не обичам да гледам назад, за мен разглеждането на снимка, направена преди 20 години е като да отидеш на психолог… Повечето снимки в книгата са дело на Марио Тестино… така че тя е основно посветена на него.

 

Има ли някой конкретен фотос, който изпъква в спомените ти?
Има много, разбира се. Имаше един хубав период, през който работех във френския Glamour и по-специално в The Face. „Касапския” фотос с Ева Херцигова и тоя вид истории… Това са истории, които се помнят – ти кажи защо! Може би защото не ставаше дума единствено за мода, а за момент от живота.

Какви са някои от плановете ти сега?
Имам много проекти пред себе си, но като рускиня съм суеверна, а и нищо не е напълно ясно. Мисля, че до месец ще се изясни. Минала е само седмица, откакто напуснах списанието а аз вече имам много идеи – разбира се – свързани с мода, но все още не зная по какъв начин – списания или нечия муза, не зная точно… Но за едно съм сигурна, откритието ми в края на тези десет години, прекарани във Вог е, че е важно да се помага на младите дизайнери. Последния ми брой е мартенския и той е посветен на младите дизайнери, без реклама, само млади дизайнери, защото смятам, че те наистина имат нужда от подкрепа. Когато се срещнеш с тези хлапета, научаваш много от тях и мисля че това им дава прилив на положителна енергия. Определено искам да работя по проект, включващ прохождащи дизайнери, не само френски, но и международни. Аз израстнах и имам по-добри идеи от тези, които имах преди десет години. През онзи период нямах достатъчно време да мисля за голямата картина за това как ще се развива модата занапред. Сега е добър момент да мисля за това, тъй като много неща се промениха, а когато работиш, нямаш време да се огледаш и да го забележиш. Виждаш го едва когато спреш. И така разбираш какъв е новия начин да се работи с модата.

Какви са тези промени?
Сега всичко е по-бързо с Интернет и блоговете. Това е много важна тенденция. Има две възможности: да видиш всичко веднага в нета или да купиш списание и да го запазиш, като вид колекция. Да, нормално е да правим седмиците на модата и ревютата – а можеш ли да ги предадеш чрез филм? Не мисля. Вълнуващо е да си на пътеката, да чуваш музиката, да почувстваш атмосферата, да чувстваш одобрението или неодобрението на хората около себе си. Дори на някого да му се стори че модните шоута са много – щях да се радвам ако бяха по-малко – трябва да свикнем с тях. И все пак – трябва да има и друг начин да разкажеш за едно модно събитие…

 

Ти бе една от първите редакторки, която стана звезда на блоговете за стила на улицата т.нар. street-style blogs. Беше ли наясно какво се случва?
Никога не съм наясно с този вид събития. Дори не знаех дали съм или не съм модна икона, тъй като семейството, децата ми и съпругът ми ме държаха приземена. Но е истина, че сега, когато отида на някое шоу, фотографите са по-заинтересовани от полата или якето, което нося, отколкото от самото шоу, което намирам за напълно погрешно. Дали е нормално? Намирам го за странно, че хората предпочитат да видят как съм облечена аз, вместо последните идеи на Джон Галиано или Долче и Габана.

Карин с другата голяма главна редакторка на Вог – Ан Уинтур

Много издатели сега, като Ана Дело Русо и Джована Батига са звезди на стрийт-стила, но ти го започна
Защото изглеждах по определен начин. Черни очи, коса пред лицето, високи обувки.. Може би това беше открояващ се образ за улицата и това ме направи първата. Ана е забавна, тя изглежда невероятно. А Джована е много шик по италиански. Има и други. Убедена съм, че много от тях искат да ме изблъскат от пътя си, защото това е модата – тя не е вярна на никого, а и хората непрекъснато се променяме. Това е целта на модата, така че аз самата също не зная какво ще се случи с мен. Но външния ми вид няма да се промени драстично.

Този вид внимание затруднява ли работата на един редактор?
Когато за един ден видиш десет ревюта е много трудно да имаш съзнателно обмислена реакция. След шоуто към теб идват хора с микрофони и понякога наистина не си готов да кажеш какво смяташ за това ревю. Нужна ми е седмица за да асимилирам всичко. За това не съм много адекватна след шоу. Понякога ти харесва, но нямаш идея защо. Трябва да го обмислиш, за да дадеш по-добър отговор.

Да поговорим за Вог Париж. Имаше ли време, в което чувстваше, че задаваш цялостния тон на изданието?
Отне ми време, тъй като когато дойдох във Вог преди 10 години. Днес това не е същия Вог. Джоан Джулиет Бък, за която работех като свободно наета, беше по-скоро журналистка, отколкото моден редактор, така че се концентрирахме повече върху самите текстове, отколкото върху модата. Аз, идвайки с всичките си идеи за мода, се сблъсках с трудности в началото, тъй като много фотографи не искаха да работят за списанието. С всеки брой ставахме все по-добри и ни отне десет години за да станем добър екип и сега смятам, че най-добрия екип от модни специалисти се намира там.
Но времената се менят… Казах на Джонатан (Нюхауз, председател на Кондé Наст Интернасионал) - ако направя десет години тук, ще е постижение. И мисля че сега, в последно време имам по-малко свобода, отколкото в началото, така че сега бе точното време да напусна, тъй като искам да се наслаждавам като правя всичко, което искам. Джонатан беше страхотен шеф, защото ми позволи да правя наистина луди неща. Тъмнокож травестит с брада и токчета на корицата? Не мисля че много издатели биха допуснали това. Беше забавно да се разглежда френския Вог. Всеки месец се случваше нещо ново. Сега нещата малко са се променили. Дори президента за френското издание (Ксавиер Роматет) сега иска нещо по… (пауза) сладко, бих казала. А ако не е забавно, тогава по-добре да правя нещо друго…

 

Имала си по-малко свобода в края на този период?
Мисля че да. Френския президент на изданието – може би не точно Джонатан – но председателя за френското издание иска нещо по… (пауза)…не бих казала че съм провокативна, това си е моя начин на себеизразяване, знаете как е. Те няма да променят всичко, след като нещо е имало голям успех, ще е глупаво да се промени. Но може би искат нещата да се улеснят, за всички. Вярно е, че аз винаги искам още, обичам да го правя, винаги съм била провокативна и всяко следващо нещо за мен е нов вид провокация. Много години аз правех порно шик. Бях кралицата на порно шика. Сега ще правя нещо съвсем различно.

 

Рекламодателите силни ли са сега? До степен в която ограничават креативноста?
Разбира се, че са силни – и стават все по-силни. Но аз никога не говорех на тях, аз говорех на читателите. Такава беше нагласата ми и мисля, че тя привлече толкова голяма аудитория… Никога не бяхме притискани да снимаме нещо, което не искаме.

 

Усещаш ли натиск да си по-политически коректна?
Това е тъжното че да –  когато направихме броя за Том Форд, снимахме много момиченца с грим и бижута. Беше за Коледния брой и това беше нищо, в сравнение с нещата, които Гай Бурдин направи преди 20 години или нещата, които виждах в списанията преди десет години.

Но снимките с децата предизвикаха вълнения
Да, когато снимаш деца, вечно очакваш проблеми. Нямаше голота, под вечерните си рокли те носеха тениски, но знаете как е – хората виждат каквото искат да видят… това е риска на професията…

 

Плъзнаха слухове, че си била уволнена заради този брой с Том Форд
Не са верни. Броят беше противоречив, но всичките ми броеве са противоречиви. Както казах, в края на тази декада видях, че новия президент на изданието иска да промени посоката му. Сигурна съм, че брой като този с Том Форд няма да се появи скоро на пазара, но не защото този брой беше грешка. Не бях уволнена, защото това щеше да е неприятен край. С Джонатан обсъдихме нещата, но той не си и помисли да ме уволни. Зная, че се справих добре. Мартенския брой достигна рекордни продажби на реклама. Така че аз не си тръгвам от едно тъжно списание, а от списание със запомнящ се край. Много съм щастлива за това.

 

Имаш ли усещането, че оставяш списанието в добри ръце сега, когато главен редактор е Еманюел Алт?
Мисля че екипът там е съвършен. Пътят пред тях е като булевард – лесен и добре утъпкан. За следващите шест месеца нещата са толкова добре подредени и организирани, че целия сезон е ясен. Ще видим как ще се справят със сезона след това. Не мисля че ще се променят много, защото досегашната формула е успешна. Но всеки има свой почерк и идея как да се случват нещата и Еманюел е много различна от мен, така че тепърва ще видим как ще се справи. Все пак, смятам че за нея ще е по-лесно, отколкото бе за мен преди десет години, защото днес всеки иска да работи за френския Вог.

 

Говори се, че с Еманюел не сте в добри отношения – не си говорите
Истина е, че нямаме най-добрите отношения, но не искам да говоря за това, ако трябва да сме честни.

 

Кои от постиженията ти в списанието те карат да се чувстваш горда?
Да отивам на работа в офиса през всичките тези години. Работила съм за много издания и зная, че не навсякъде е така. Причината списанието да е успешно беше, че се радвахме на това да го правим и читателите усещаха това… Към края на периода там осъзнах, че когато станеш голям и имаш голяма власт, работейки като главен редактор на Вог, можеш да направиш някого известен. Вижте какво стана с Лара Стоун. Тя искаше да се откаже, нямаше никакъв успех като модел. И моят приятел Рикардо Тиски ми каза „Трябва да видиш това момиче, тя е страхотна!”. Аз му повярвах и я наехме и от тогава я снимаме за всеки брой. Тя беше на корицата на моя специален брой по повод годишнината, корица на февруарския брой. Получи осем от десет корици и сега е една от най-големите звезди. Вълнуващо е да направиш някого звезда и това можеше да стане лесно във френския Вог.

Лара Стоун – Вог Париж

Баща ти беше филмов продуцент. Може би си наследила нещо от неговите умения?
Надявам се да имам същата проницателност и мъдрост, sagesse като баща си. Той не е сред най-известните продуценти във Франция, притежаваше великолепен каталог, но имаше хора, които стояха по-напред от него в този бизнес. Въпреки това, той беше най-уважавания сред тях. Беше нещо като кръстник и когато си отиде от този свят, видях всички тези известни хора да идват, за да му отдадат последна почит. Помислих си: Боже, дано бъда мъдра, като него… Всичко което правех беше да следвам стъпките му и е вярно, че той винаги ме подкрепяше, така че се надявам да е доволен от моето решение. Хората питат: „Защо напусна френския ВОГ? Това е лудост!”. Аз им отговарям, че винаги съм обичала предизвикателствата. Когато Том Форд ме помоли да консултирам Гучи, ми беше за първи път, нямах представа как да консултирам и ето – направихме нещо прекрасно. Имам много идеи и това е много по-вълнуващо от остаряването в златна клетка.

 

Като цяло мислиш ли, че списанието ще се радва на успешно бъдеще?
За много издания е трудно сега, с Интернет, който позволява всичко да се види веднага и нищо не е бързо колкото него. Може би някои списания ще останат, но трябва да са красиви, достойни предмети за колекционери. Днес трябва да мислим различно, глобално. Преди десет години не сме си и представяли, че ще имаме Вог в Китай – и това е едно от най-успешните ни издания – така че, ако не си бърз си мъртъв. Може би бъдещето е в другите страни, да се открие нов начин хората да се интересуват от мода, да се говори с по-широка аудитория…

 

Би ли управлявала друго списание?
Защо не. Отворена съм за предложения. Начините да представяш мода са ограничени… За да покажеш най-новото през повечето време имаш нужда от списание. Всеки път, когато подготвяме брой, сякаш ще даваме вечеря, като в Le Festin de Babette – жената, която даде всичките си пари за да приготви една вечеря. Ние сме малко така, когато подготвяме нов брой. Даваш всичко, което имаш, своя чар, парите си, взаимоотношенията си – за да направиш нещо фантастично. Трябва да си много щедър.

 

Чувстваш ли се по-свободна сега?
Никога не съм се чувствала заложник. Дори когато вършех толкова много неща, нямах офис. Да, сега нямам шеф. Това е голямата разлика. Аз съм си шеф, което има добри и лоши страни. Можеш да отидеш където си поискаш, но трябва да има кой да те защитава. Аз имам нужда от някой на моя страна, защото е трудно да правиш всичко сам. Познавам много хора, които искат да сме тандем в различни проекти. Това е и причината да съм в Ню Йорк. Има много хора с които да се срещна тук. Струва ми се, че нещата тръгват повече от Ню Йорк, отколкото от Париж. Никой не е пророк в собствената си родина. В чужда страна винаги си по-добър, нали така? Така че се надявам американците да ме харесат.

 

Защо не?
Защото понякога хората смятат че съм студена, но истината е че аз съм много срамежлива. Когато ме опознаят, виждат, че не съм студен, а мил човек. Трудно е да си главен редактор и да си напълно себе си, защото през цялото време си малко стреснат. Мисля, че днес съм обратно в изходната точка, където бях преди десет години и това ме кара да се чувствам по-млада, което винаги е приятно. По-млада откъм мечти и пълна с енергия. По-лека с риска, който поемам, защото сега е моят риск, не рискът на Вог. А аз винаги ще остана жената, която рискува. Ще продължа тази легенда…