Catwalk

С 21 училища в 14 страни, първото училище за мода в света ЕСМОД отваря врати през 1841 под ръководството на Алексис Лавин, шивач, изобретател и новатор. ESMOD (l’Ecole Supérieure des Arts et techniques de la Mode) дава най-доброто образование, което можете да получите в света на модата. В тригодишното обучение на университета, 25 часа седмично се застъпват програми и курсове, водени от професионалисти в областта на модата в насока Моден дизайн и изработка на облекло. Дипломата от ЕСМОД се приема за отлична препоръка за работа в областта на модата и сред модната индустрия. Приемът в училището става с тест и интервю. Към обучението се прилага и курс по френски за желаещите. Училището предлага и летни вечерни курсове.

Не случайно един от почетните бивши ученици на ЕСМОД често се посочва първи в списъците с завършили и преуспели – Сузи Менкел, дългогодишен сътрудник на The Times, The New York Times, The International Herald Tribune и Harper’s Bazaar вижда модата и успява да преразкаже видяното с очите на коректен анализатор използвайки думите там, където изображението е всичко. Честните й забележки и коментари, представящи колекциите по време на световните модни събития са и спечелили много приятели и партньори и мнението й е високо ценено от дизайнерите и професионалистите в модната индустрия.

За Сузи Менкел писането за мода е част от преживяването на новото, „онези мигове, когато знаеш, че след това ревю вече нищо няма да бъде същото…” – споделя тя.

Тази есен, в интервю за SHOWstudio, Алекс Фъри успява да постави Сузи Менкес този път под светлините на прожектора и заразен от нейната харизма, да се опита да ни срещне с една от най-изтънчените, като присъствие, фигури в света на модата.

Относно етикета „Авторитет в света на модата”: Сузи Менкес:

„Не мисля, че това определение ми допада изобщо, с модата аз се забавлявам. Толкова години чувам това за себе си, че наистина, започвам да мисля, че с определението  „авторитет” хората искат да кажат „Тя се застоя тук толкова дълго, че направо не мога да повярвам!”

За личните предпочитания:

„Пристрастна ли съм? Не поставям своята преценка на първо място, защото се случва да не харесваш нещо, да ти се струва ужасно и въпреки това, да осъзнаваш, че то е брилянтно!”

„Виждала съм толкова много колекции (защото добрите дизайнери са тук от много време) че когато гледам последното им шоу, мисля за две неща: първото е, дали това което представят е по-добра версия на това, което вече са направили, защото да си го кажем честно, човек не се променя толкова много с годините, и второто е, какъв е техния принос в общото развитие на модата, тази течаща река, част от която са те. В крайна сметка, най-приятното преживяване когато ревюто е добро е да усетиш тази малка искра, на новаторство и интересни идеи. „

За всички предварителни колекции, ризорт ревюта и модни събития, които се случват сякаш безкрай:

„Не гледам предварителните ревюта. Да си го кажем направо, не мога да прекарвам три седмици в Ню Йорк, за да гледам „още едно шоу, извън основното, което смятаме да е гениално!”. За мен тези предварителни представяния са нечестни.”

„Смятам, че най-разумното нещо, което трябва да съумееш да направиш е да изградиш империя като Баленсиага и все пак да я представиш в няколко нови облекла, които да изразят ясно какво точно искаш да кажеш. Това е доста по-умно от показването на … не знам си колко ревюта годишно.”

За бизнеса в модата:

„През следващите десет години ще има още промени, така както последните десет години светът на модата се промени.

Корпоративната страна на модата изисква от дизайнерите да бъдат повече от това, което са – създатели на дрехи – но и да представят ревюта, да имат постоянно присъствие, ако щете дори в Туитър… не зная как изобщо успяват да намерят време да създават своите колекции!”

За луксът:

През годините Хералд Трибюн е бил медиа, в която луксът е бил широко обсъждан и разглеждан. Определението „лукс” днес носи нов смисъл.

„Днес луксът има ново определение, представя най-отблъскващото, светът и културата на футболните съпруги.  За мен луксът е нещо лично, не се изразява навън, не проблясва като пет чанти Бъркин. Луксът е лично преживяване, доставя ти лично удоволствие. Китай преживя предефиниране на определението за лукс, когато от идеята за забранения град се стигна до примера на руските богаташи и след това отново се припомни какво е лукс – а той задължително съдържа в себе си майсторлък, способността да създадеш нещо като истински майстор. Можем да копираме модел на известна чанта или обувки, но всичко, което е добре направено, направено с майсторлък  - е луксозно, дори да не е известна марка.”

„За мен луксът е като нещо много приятно за носене, нещо, което ти доставя тайно удоволствие, не нещо, което да показваш на другите хора.”

За успешната мода:

„Целта е да създадеш нещо, в което е заложено мощно послание. И въпреки, че в момента не осъзнаваш важността на това, което правиш, посланието да е там, да разказва какво се случва в света в този момент…”